2020 г. – преди първия учебен ден

„Последно се видяхме с децата на 13-ти март, когато беше обявено извънредното положение. Затова вълнението ни е огромно и се постарахме да направим всичко, което зависи от нас, та децата ни да се почувстват празнично на 15-ти септември.”

С тези думи на г-жа Анета Кузманова, директор на II-ро СУ „Професор Никола Маринов”, ми се ще да започна своите  размисли за предстоящата учебна година, само ден преди да отворят врати училищата у нас. Още повече, че 2020 г. е юбилейна за това училище и за петдесети път в него се открива учебна година.

Но…

Това наистина ще бъде една по-различна година. Усетих го върху себе си със строгия поглед и упрека в думите на директорката. Докато чаках да приключи интервюто ѝ с радио Шумен, аз си позволих любопитството да ме поведе по коридорите на училището и да се порадвам на празнично украсените класни стаи, да си спомня моите стъпки по същите тези коридори като ученичка, а по-късно и като родител. Позволих си да поговоря с една учителка, която изработваше малки подаръчета за своите ученици. Позволих си да се потопя в неформалната атмосфера на деня, предхождащ първия учебен.

-Не може така!-стреснаха ме думите на г-жа Куманова – Не може всеки да влиза и да се разхожда по коридорите! Тук си има ред, който трябва да се спазва…

Аз, разбира се, се извиних, но се замислих, че колкото и да греят празнично класните стаи, все пак върху всички ни тегне сянката на нещо, в което някои вярват, а други не, но на всички ни се налага да се съобразяваме с него. И не просто да се съобразяваме, а изцяло да определя живота ни. Затова и въпросите, които коментирахме бяха все в тази посока. За съжаление, заради тази обстановка планираният за м. април празничен концерт се е отложил, но всички се надяват да може да се проведе през октомври. А за да отбележат трайно своята петдесетгодишнина, от училището са поканили Станислав Трифонов – Насимо да изрисува фасадата до входа с лика на проф. Никола Маринов, като за целта, на сайта на училището има обявена дарителска кампания с призива: „На 15-ти септември – вместо цветя – да дарим за стенописа!”.

На въпроса ми: „Дали в изписването ще участват и ученици от художествената паралелка?”, г-жа Куманова предположи, че такава вероятност определено съществува.

За миг аз отново забравих, че обстановката днес е по-различна, защото заговорихме за първокласниците, които и това лято са взели участие в станалата традиционна лятна акция, където в продължение на два дни, те влизат в бъдещото си училище, за да се запознаят със своите учители и с обстановката в класните стаи. Заговорихме и за съвместната инициатива на училището и полицията  униформени да пресичат заедно с децата на пешеходните пътеки на новия светофар, близо до училището и да им припомнят правилата за движение. Нямаше как да не споменем и колко долу-горе струва на родителите си един първокласник. Оказа се, че според директорката таванът на сумата е около сто лева. С гордост ми бе съобщена и бройката на първокласниците, като тази учебна година те са 96 деца, разпределени в четири паралелки. Новото при тези паралелки е, че едната стартира с изучаването на инструмент или пеене, другата е с изобразително изкуство и визуална култура, третата е  с хореография, а четвъртата – с разширено изучаване на математика и природни науки.

Г-жа Куманова изрази вълнение и леко притеснение за 1200- та ученици, с които за пръв път ще се сблъскат с новата учебна година и антиковидните ограничения, но подчерта, че силно вярва в своите колеги.

В спокойната обстановка и в липсата на притеснение, въпреки различната учебна година, която предстои, аз лично се уверих, докато се разхождах по коридорите и в разговора си с г-жа Василева, класен ръководител на IV В клас, която ми разказа как ще протичат учебните занятия при малките ученици, за движението по коридора и влизането от различни места, за кетъринговото хранене по класните стаи, за проведените родителски срещи, за „петминутката” в края на всеки час, където ще се напомня на децата за хигиенните правила, за резервните варианти и разработените планове за онлайн обучение, за „Изолатора”, ако не дай Боже се наложи…

А когато на тръгване исках да направя няколко снимки от фоайето на първия етаж, отново бях смъмрена. Този път от млад мъж, вероятно охраната, който ми напомни да бъда по-експедитивна.

Никак няма да е лесна тази учебна година. За никого от нас. А ние, макар и непряко, щем или не щем, сме свързани с училището – все имаме деца или внуци, на които им предстои да събират знания в родното училище.

Пожелавам от сърце здрава и присъствена учебна година!

И се опитвам да свикна  с новата роля, отредена на учителя – не само да обогати знанията на нашите деца, а преди всичко да успее да опази тяхното здраве.

Особено психичното.

Успех, скъпи учители!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *