Да, така е в малкия град… или Търговище през август

 

Колко пъти ми се е случвало да минавам отнякъде и с почуда да преоткривам я някоя новопостроена сграда, я някоя друга новост изникнала внезапно. Това е така, вероятно, защото тръгвайки занякъде, обикновено изминавам маршрута от точка А до точка Б на бърз ход и без много да се оглеждам. Макар че, когато отида на друго място, аз се опитвам да запомня всяка подробност и изцяло съм отдадена на мига – разглеждам, снимам нещата, които ме впечатляват, разговарям с непознати за мен хора, които вероятно никога няма да срещна отново.

Днес реших да погледна на града ни с тези любопитни очи. Да мина през него без да бързам и да запечатам знакови за Търговище места. Да се насладя на августовското утро и на непознатите хора, които щях да срещна.

И се получи.

Вървях из улиците, по които минавам още от детските си години, а усещането беше толкова различно! Наблюдавах хората, снимах сградите, улиците и булевардите, ставах неволен слушател на някои от разговорите им, защото не бях погълната от своите мисли, разговарях със съвсем непознати за мен хора – работниците, които облагородяват града ни и се грижат да е чист и все по-привлекателен;  двете момчета –Шанер и Борислав, които съвсем спонтанно се прегърнаха за снимката и ми разказваха за тяхното лято и за желанието им наесен обучението да е пак дистанционно, защото за тяхното поколение било по-лесно да пишат с клавиатурата, отколкото с химикалка; Михаил, който ме уверяваше, че Айрън и Нели са съвсем дружелюбни;  жената, която стъпваше внимателно боса по тревата и не пожела да ми каже името си, но пък ми обясни колко е полезно човек да ходи бос и как сме се откъснали от земята в тези апартаменти… не можах да не намина в картинната галерия и да не се възползвам от възможността да си побъбря с Пламен Проданов и Лора Лазар за предстоящата изложба и да подпитам дали пък не ни очаква някоя нова история с полицейския инспектор Мишената; жените на пазара… разбира се, не можех да не надникна и в библиотеката, да се полюбувам на прохладните пръски край шадравана и да не се усмихна на момченцата в малките автомобили и на момиченцата с рокли на принцеси…

Възможно е заради вируса и пандемията или поради някаква друга причина да не можете да пътувате това лято или пък и вие като мен да минавате през пространството, улисани в мисли за миналото или за бъдещето, но поне веднъж си позволете да експериментирате и опитайте да погледнете на мястото, на което живеете с други очи. Усилието си заслужава. Наистина!

   

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *