Христо Нанев: Няма нищо скрито, което да не стане ясно след време

-Г-н Нанев, тъй като, повечето неща, за които искам да Ви попитам, Вие вече сте ги казал, може би да започнем с това, че сте бил учител. По какво преподавахте?

– По литература.

-Това, че сте преподавал литература има ли някаква връзка със заниманията Ви в момента и какво мислите за образованието днес?

-Не, няма връзка. Аз напуснах доброволно, въпреки че бях стигнал до заместник-директор. Реших, че ще напусна, за да си пиша книгите. Ако двете неща се връзваха, аз щях да продължа да преподавам, но не. Мого отдавна съм се откъснал от образователната система и това може би е за добро.

Сигурно вече Ви е втръснала до болка темата за вируса, но няма как да не Ви попитам какво мислите, ако не за самия вирус, то за това, което ще е след него. Ще има ли промяна, ще има ли възраждане?

-По отношение на вируса мисля, че той не е нещо ново. Те ни почнаха с птичи грип, с луда крава, с африканска чума, със свински грип и сега пробват и човешкия грип. Мисля, че това е началото и ще има нови вълни – след 19 ще има и 20, и 21… Така че тези експерименти ще продължат. За мен това са експерименти, които имат определени цели, които още не са ясни.

-А ще разберем ли някога?

-О, няма нищо скрито, както казва Библията, което да не стане ясно след време. То вече се разбира. Прозорливите хора усетиха вече горе-долу. Това е световен експеримент.

– Искате да кажете да не очакваме ново Възраждане, след като тази вълна приключи?

-Ние не знаем кога ще свърши тази вълна. И вероятно една ще свърши, ще започне друга. Това действие е едно връщане към крепостничеството, към феодализма и опровергава теориите за възходящото развитие на човечеството. Това е истината и това мисля за него.

-Вие казвате, че създаването на масов страх е вид тероризъм?

-Има ли по-голям терорист от този, толкова внимателно отглеждан? А вероятно се готвят и още.

-Добре, а къде е мястото на хората, които са малко по-прозорливи или малко по-сензитивни?

-По-сензитивните хора винаги дават светлинка в тези мрачни тунели, през които минава човешкия род.

-Но къде са те сега? 

-Ами тях ги няма. То няма интелект. Виждате какво голямо опростачване на всички нива, даже думата „опростачване” е слаба. То е обуначване. Вирусът е короната на човешкото обуначване. В първия момент ние очаквахме чумни истории, а те се оказаха трагикомични и даже повече комични, отколкото трагични.

-Добре, господин Нанев, а до кога тази бедност и нищета?

-Докато простащината властва.

-А няма ли просвет?

-Просвет може да има вътре в душата на човека, извън тези схеми, които се разиграват и които са абсурдни схеми. В началото, когато всичко това започна и всички бяхме настръхнали, аз се връщах към пророчествата на Слава Севрюкова и тя прогнозира нещо такова, но като се вгледах внимателно, тя говори за след 24-та, 28-ма година, което кара човек да мисли, че може би ще има нови експерименти в световен мащаб. Може би това е само една генерална репетиция или една премиера на това, което се задава. Една нескопосана прелюдия.

-Дай, Боже, всичките да са им нескопосани!

-Не. Ще бъдат вече по-сериозни.

– Преди 2012 г. имаше такова виждане, че епохата, която сега настъпва, няма да дойде чрез тази разрушителна сила, че сме си изплатили кармата и вече нещата няма да стават според кармичните закони. Пак със страдание ли ще стане всичко, пак с разрушение ли? Няма ли друг начин?

-Аз доста съм преосмислил и самата идея за кармата, защото тя битува по нашите географски ширини и особено по западните ширини, в много опростен, в много първичен вид. Толкова елементаризъм има в обяснението за действието и последиците от действието. Дори, ако щете с тези експерименти, които сега се правят, това след време създава нов кармичен цикъл. И от тук тръгнах със своите разсъждения, че може би ще продължи във влошени варианти, защото когато действията създадат събитие, те след време се повтарят, създавайки цял цикъл. Така че това е по-усложнената и по-обективна представа за кармичната обремененост, което се излъчва пак от липса на прозорливост, от липса на интелигентност, от елементарни страсти, консуматорското отношение, безразборното и безрасъдното ползване на облагите, което води до саморазрушение. И в един момент, ако погледнем опростено, сякаш вирусът идва като карма. Не! Вирусът идва като корона на цялата тази човешка глупост.

-Като заговорихме за кармата, какво е мнението Ви за родовата карма?

-Когато се събираме в определени връзки на родствени отношения, което много пъти е сложно, трудно, а всъщност причината стои някъде назад в предходните въплъщения, ето тук вече кармата добива сериозно изражение и смисъл, защото натрупаните в миналото негативи сега трябва да бъдат по някакъв начин пречистени в новите роли, в които сме поставени, а ние всичко приемаме като една случайност. Случайности няма. Дори Айнщайн го е казал. Той изследва това по Теорията на вероятностите и изключва случайността като възможност в законите на природата и в човешките закони. Така че това са едни сложни взаимоотношения, които изискват едно по-сериозно вглеждане в нас самите и осъзнаване.

-Аз по-скоро имах предвид не толкова отношенията, в които сме си избрали да влезем, а примерно онези проклятия до девето коляно.

-Това вече е различно. Тук говорим за проклятие. Един човек, който е ощетен, накърнен, обиден и то с основание и когато той отправи отговор на атаката или на омерзението, огорчението, обидата и отвърне със словесна формула, то тази словесна формула може да даде своя отпечатък в поколенията. Менталната сила е вид енергия, която може да се материализира след време. Хубаво е да се знаят тези неща и хората да бъдат по-внимателни към другите. Да се стараем да не засягаме, да не огорчаваме, да не обиждаме, да не изтезаваме, да не омерзяваме хората край себе си. Да се знае, че има и ответни удари. А когато човек знае, че това е реалност, няма безрасъдно да влезе в огъня на тези кармични обусловености.

-Сега се говори, че много ускорено се връща това, което направиш и ако човек има сериозни проблеми, как може да разбере дали това сам си го е причинил или идва някъде отдалече и изкупува нечии чужди грехове?

-Абсолютно никой не изкупува чужди грехове! Само собствените. Тук има едно голямо разминаване с религията, която казва, че Христос е изкупил нашите грехове. Как така? Ние готованци ли сме? Значи можем да тръгнем наготово да правим нови грехове? Няма такова нещо. В живота не е така. Всеки изкупва собствените, но и помага на другите да изкупят техните си. Едно дете, което боледува, което страда или може да си отиде от този свят, това може да бъде свързано с някакъв урок за родителите, може би те се нуждаят от тази загуба заради своето израстване или пък са подложени на тези удари на съдбата, защото нещо имат да изкупят от миналото. Разширеното съзнание, по пътя на регресията, дава светлина и ориентир в тази област.

-Напоследък се наблюдава някаква тенденция за завръщане на младите хора към селото, дори наричат тази тенденция бунтът на младите днес. Мислите ли, че в това има някакъв смисъл и дали пък това, което се говори, че след време ще дадем на света, няма да тръгне от там?

-Бунтът на младите е бил през всички времена много полезен, защото той преобръща, времето, обществото и изчиства плевелите на традиционното мислене. В България бунтът на младите върви с изселническата вълна. Не се говори за този бунт. Тази вълна е реална и те имат своето основание. Вторият бунт, той е вече вътре в страната – да започнат самостоятелно изграждане на нещата отвътре. Това за мен е по-продуктивния бунт, защото той променя отвътре страната. Иначе ние спасяваме другите народи.

-Да, но много от младите, за които говорим вече са били навън, имали са престижни професии, но са се върнали да живеят в условия, които за повечето от нас изглеждат абсолютно първобитни. А те се чувстват добре може би защото са осъзнали цената, която се плаща за всички тези лъскави и празни неща. И сега, след тази пандемична вълна, в селата покрай по-големите градове, се наблюдава засилено търсене на къщи и на земя.

-Това е едно завръщане към устоите, към истинските неща. Твърде много мистификации, твърде много псевдоистинност има и човек не може да си купи в магазина това, което иска с парите, които с труд е изкарал, защото е некачествено. И се заема сам да го произведе, което е хубаво, но не е нищо ново, а е едно връщане отново назад. След затриването на българското село, сега се разбра, че България рухва без село. Ние сме обречени, ако нямаме село. А ние нямаме. Хората отидоха в градовете да мързелуват и да живеят леко. И това е в световен мащаб, не само у нас. Това ни доведе до една криза на качеството на живота. А когато ти можеш да произвеждаш, ти си силен и държавата е силна. При Първата световна война България излиза страшно бързо от кризата, защото има здраво селско стопанство. Преодолява ударите на кризата чрез труд. Сега след този вирус какъв труд? Единственият начин е този, връщането към устоите. Само помислете за това – ако хората живееха по този начин, примерно в едно малко стопанство, нямаше да има корона вирус, защото контактите провокираха с лекота разпространението му. Това, за съжаление, е опъковата страна на глобализацията, защото този тип освобождаване на границите, показа и сенчестата си страна. Нахлу и злото. И примерно един нищожен вирус, изведнъж се оказа световно страшилище. Което навежда на сериозен размисъл дали това е пътят на човечеството. Внасяме от други страни. Ами утре като рухнат те, ние какво, от глад ли да умрем? Този готовански подход обрича човечеството на самоунищожение.

-Аз ще си позволя да Ви върна отново към българските корени, защото, ако ние сме 97 % вода, а тя има памет и ако през всичките си прераждания пренасяме определена информация, как може всеки един от нас да се свърже със силата на корените днес? Тази сила не може да изчезне и все някъде се намира. В някое друго измерение ли, в народното творчество ли – в песните, танците, шевиците или обичаите? Как може това да се случи, когато ние сме загубили практическото знание?

-Това е скъсаната нишка.

-А как се възстановява тази скъсана нишка?

–Аз пиша неслучайно книга за Атлантида. И това ме подтиква и ми дава много енергия като гледам света накъде е поел. За съжаление преповтаряме и то устремно разрухата на една напреднала цивилизация, която сама се е разрушила. Летим към саморазрушение с такова нахално и самодоволно безрасъдство и без никакви спирачки.Пиша по пътя на регресиите и съпоставям митологиите на народите, с последните археологически открития и търсенията на генетиката, излизат изключително интересни неща за повторяемостта на глобалните катастрофи, защото се оказва, че съхранената информация от миналото в митологиите, в легендите, които съхраняват винаги зрънца от изживявания, от събития, съществува. Митологията е една възможност за трайно съхраняване на информация през хилядолетията, защото тя е впечатляваща, образна, нравоучителна, както и приказките също. Така че човешките въплъщения в хилядолетията са имали своята устойчивост. Днес големият проблем, че от тази каша на информация, същественото се губи.

– Ние имаме някаква идеализирана представа за Атлантида и за атлантите, като за една развита цивилизация, която е изчезнала заради външни обстоятелства, а сега Вие казвате, че те сами са се погубили и ние вървим по техните стъпки?

-Съществуват учудващи аналози. А ние познаваме опростеното тълкувание. Ние приехме западния модел, който е опростения модел. Докато източният модел е по-задълбоченият. Обясненията на западните автори са толкова повърхностни и опростени. Не могат да дълбаят, отвикнали са да мислят. И ние накъде вървим, люшкайки се между Изтока и Запада? Плуваме ли, потъваме ли, по дъното ли пълзим, на сал ли сме? Не се знае.

-Слава Богу, че не сме развита западна държава и все още има хора, които не са забравили да мислят, търсят, ровят. Отделен е въпросът на кого до къде му е дадено да стигне. Завършвате четири книги с регресии, провокиращи много размисъл, явно периодът на изолация е бил плодотворен за вас

-Много е важно да се работи. Постоянството се отплаща. Тогава се извършват тези качествени натрупвания в начина на мислене. Струпваш тухличка по тухличка и поглеждаш от по-високо. А от там се вижда по-добре. Не е същото като да чакаш наготово някой да ти го даде. Да сложим намордниците на устата, да ги сложим на душите и някой да ни спасява. Няма как да стане и никога не е ставало. Ние, българите имаме устойчиви нрави, ние умеем да оцеляваме и пак ще оцелеем. Големите ни пророци го казват това. Минават тъмни, тежки времена, но после идва и хубавото.

-А какво мислите за критичната маса, която е нужна, та количествените натрупвания да доведат най-после до качествени изменения?

-Да, това си е еклектичен закон. Вие взехте от мисълта тухличка по тухличка. Нареждаме и поглеждаме отгоре. Има логика в това. Критичната маса може да провокира взрив, може да провокира размисъл, смяната на посоката на движение. Нещо подобно е ставало и в Атлантида. Стига се до една критична маса на изключително високо развитие и силен контакт с извънземен разум на много високи нива. Ние сега търсим контакти с извънземните – телескопи и най-различни уреди, а те са си тук и са били тук открай време. Тогава какво прави науката? Иска да открие топлата вода с научни способи вместо да протегне ръка, да пипне водата и да види, че тя е топла.

– Моята мисъл по-скоро беше такава:”Кога, аджеба, ще му дойде на българина акъла, че не е някаква там пешка, от която нищо не зависи, а може да е точно последният човек, който да наклони везните в положителна посока?” Ето това ми е интересно.

-Разбирам, но тук въпросът е друг – има ли българин, има критична маса. Аз съм убеден и държа това да го публикувате. Защото българинът, ако влезе в Европейския съюз, ще го раздруса, ако влезе да гради глобализъм – също. Самият българин е критична маса, защото ние сме особен народ, ние не сме стандартни. Изглеждаме стадни, създаваме впечатление на стадо. И в един момент като избухне всичкото това… едно избухване на свръхнова не дава толкова блясък, колкото избухването на нашата критична маса, което винаги води до промени.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *