Не сме се отказали от теб, нали знаеш?

 

Как продължава животът, когато се разделя дете със своите родители?

А за тях?

А когато това се случва с приемни семейства?

Как ще преживява това дете? Как ще се справя финансово, когато е навършило пълнолетие и държавата оттегля от него своята приемна грижа?

А когато това дете  е решило да продължи да учи и е прието във висше учебно заведение?

А след това?

Дали някога са ви вълнували такива въпроси?

Днес Мелин, красива млада жена, се разделя със своите приемни родители.

-Мъчно ли ти е?

-Да.

– Колко време сте заедно?

-Четири години и половина. Безгрижен живот беше. Искам пак, ама няма.

-И сега – студентка?

-Да.

-А после? Ще се върнеш ли в Търговище?

-Да, мисля да се върна. Но зависи от ситуацията.

-Имаш ли си приятел?

-Не, нямам.

Тук се включва и приемната майка Маргарита Йонкова:

-Тя доста си завиши критериите.Но иска, когато стане време чичо Радослав да я заведе до олтара.

Разговорът продължава между служителите и приемните родители. Все едно са се срещнали членовете на един род и разпитват за децата, за техните близки. Кое дете къде е, кое учи, кое какво работи? И за тези, излъгали надеждите им, също питат.

-Всеки месец имаме тематично събиране, полезно за приемните родители – обяснява ми г-жа Йонкова,-  но днес случаят е по-специален, ще се разделяме с Мелин.

 

Как се преживява раздялата с дете, питам се аз, но преди да успея да задам въпроса си, влизат останалите приемни майки и започва изповедта на една жена, решила да се посвети на приемното родителство.

Следва отчетът на служителките: Събрани 400 лв. от семействата и от колегите и 150 лв. от спонсори, пожелали да останат анонимни.

После  е моментът с цветята и благодарностите…

 

А в ушите ми още звучи: „С каквото можем помагаме. Не сме се отказали от теб, нали знаеш?”

Не сме. Не сме се отказали от теб, Мелин.

Важно е да го знам.

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *