От село Миладиновци до Пекин. И може би обратно…

Хюсеин Али Хюсеин на 21 г. от с. Миладиновци. Едно момче поддало се на приключенския си дух и решило да учи софтуерни науки в Пекински университет в Китай.

-Защо? Каква е причината това да се случи?

-Решението, всъщност, взех доста бързо. Когато разбрах, че има възможност за стипендия, реших да кандидатствам. И се получи. Като цяло, винаги съм искал да се занимавам със софтуерно инженерство и софтуерни науки, а Китай е доста напред в тази област. Имах и познати в китайската общност и бързо го реших.

-А защо в Китай, а не в някоя европейска държава или в САЩ? Китай все пак е една голяма въпросителна за повечето от нас. Нямаше ли намесен и малко приключенски дух за пътуване в екзотични страни?

-Избрах Китай, защото до известна степен е приключение и предизвикателство.

-Как се справяте с китайския език? Това май си е наистина предизвикателство.

-Първата година трябваше да изучавам само езика. Но сега говоря доста добър китайски – основният диалект  – мандарин.

-А какви хора са китайците? Как Ви приеха там?

-Много добре приемат всички чужденци. Отношението към чужденците е много добро. Не го очаквах. Винаги се стараят да помогнат с каквото могат.

-Може би, защото философията им е такава?

– Философията им е сложна. Три години съм там, а още не мога да схвана философията им.

-Какво беше първото нещо, което Ви направи впечатление? Какви бяха първите емоции, които Ви връхлетяха докато пътувахте?

-За първи път се качих на самолет тогава и се притеснявах през цялото време. Не знаех езика и не можех да комуникирам с китайците, но имаше много други международни студенти, с които разговаряхме на английски и с тях прекарвах повечето време в началото.

– Като човек, израснал на село и свикнал около него да има голямо лично пространство, не Ви ли беше дискомфортно от този огромен мегаполис и многобройните китайци на малко пространство?

-Хората са много, но има много място. Градовете са широки като цяло, не е като в Япония. И все пак – тълпа. Където и да отидеш, винаги има една огромна тълпа и в началото беше малко некомфортно постоянно да се буташ в хората, но се свиква и вече не ми прави впечатление.

-Имахте ли възможност да посетите по-интересни места?

-Великата китайска стена, Забраненият град, известните забележителности в Пекин.

-Как въздействаха на приключенския Ви дух?

-Едно усещане за много древна цивилизация. Сградите са много особени, самият им стил. И в същото време много млади хора. Има едно сливане на древност и модерен свят.

– А интересуват ли се фанатизирано от политика младите хора там или вече се приобщават към западноевропейската цивилизация?

– Има такива, които се интересуват и такива, които не го правят, както е навсякъде.

– И по актуалната тема с корона вируса – говори ли се там, безрезервно ли приемат обясненията за него?

-Моите впечатления са, че не му обръщат внимание.

-А как са девойките в Китай?

-Хубави са.

– Какви са основните разлики в поведението и в темперамента между нашенките и китайките?

-Не съм сигурен как да го опиша. Има голяма разлика, но е трудно да се опише. Имат западния начин на мислене, но спазват и китайския си начин.

-Нещо друго, с което би ни впечатлил Китай?

-Бил съм на китайска опера на древен китайски. Уникално е.

-Успяхте ли да погледнете отдалече по-различно на България? Как я видяхте, сравнявайки я с природата и културата на такава уникална и древна страна, каквато е Китай?

– Освен с китайци, аз се запознах с много хора от различни места. Това променя начина, по който виждаш собствената си държава. За мен България е специална и не съм сигурен как точно да опиша чувството.

-Китайска или нашенска кухня?

-Зависи си от човека. Кой какъв вкус има.

– А сега в Миладиновци приготвяте ли си китайско или минавате изцяло на българска кухня?

-Изцяло съм на българска, защото, когато съм в Китай, нямам достъп до българска и понеже не готвя, тя много ми липсва. И сега си наваксвам.

– Кое ястие най-много Ви липсва там?

-Мусака.

 

– Какво искате да кажете на младите, а и на не чак толкова младите, но запазили приключенския си дух българи?

-Аз каквото и да кажа, ще е малко. Трябва да отидат и да го изживеят. Особено за младите хора. Нека да поемат повече рискове и да правят това, което искат.

 – Разбрах, че нивото на трудност, в китайските университети е много по-високо.  Вероятно бихте се чувствали приет навсякъде с това образование, но има ли вероятност да се върнете тук и да се реализирате в България?

-Все още не съм решил, има време, но планът ми е да се върна в България и да се реализирам тук.

 -Но не в Търговище?

-Не се знае. В България – със сигурност, в Търговище – на 70 %.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *