Възкресение

Копнеж
на музика струи навън.
На пролетно.
И цветно.

И разсъблича слънцето
от зимен сън,
където да погледнеш.

Срамежливее
девствено зелена тишина
с едва-едва
напъпила усмивка –
ще му пристане премалялата земя,
когато я поиска.

От минзухарените му лъчи,
ще тръгне мед
на кехлибарена позлата.
И ще прегръща земните пчели
с най-влюбените си цветя земята.

И по дървесните стебла
ще потече любов.
Като най-чиста искрена молитва.
Преди да се сбогува с пролетта,
добрата новина
ще се наскита.

Ще се докосне до утробата ѝ.
Нежно.
Заченато лято ще погали.
А после,
с върналата се надежда
ще ме примамват към началото.

За да поискам
жадния копнеж
да разлудува мъжките ти вени.

И трижди да ме отречеш,
Пак ще възкръсвам.
В тебе.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *